РАЗВЕСЕЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от развеселявам и от развеселявам се. Павле .., се поминуваше от подаръци, получавани .., за развеселяване хисарските гости: .., пееше, обръщаше котки, правеше .. премятания на ръце, с краката дигнати нагоре. Ив. Вазов, Съч. XI, 18. Причина е една .., пародия, печатана в карикатурния лист Заговезни, издаден .. за новогодишно развеселяване на членовете на Славянска беседа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 136. Развеселяването се породи .. от това, .. че той [преселникът Дичевски] имаше страх от нея [жена си] и .. за нищо не можеше да ѝ се опре. Б. Обретенова, С, 127.