РАЗВЍНТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от развинтвам и от развинтвам се. В Стара Загора биват изработени четири ключа по предварително снети восъчни образци за развинтване на железопътната линия между станциите Каяджик (Димитровград) и Търново Сеймен (Марица). Ив. Унджиев, ВЛ, 331. Чрез този болт периодично се регулира хлабината между капана и повдигача, която при продължителна работа на двигателя се изменя вследствие .. развинтването на болта. Гр. Тимчев и др., УВА, 43.


Източник: Речник на българския език (онлайн)