РАЗВЍТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от развит. На книга бай Иван са учил твърде малко .. Отпосле, .., той притурил нещо повечко на своите знания. Слушал и внимавал какво говорят по-развитичките хора и с помощта на силната си памят, усвоявал сичко. З. Стоянов, ЗБВ I, 339. Баща му, .., почти сиромах човек, но с ум сериозен и развитичък, се нагърби с поддържането на Панайота. Ив. Вазов, Съч. ХI, 154. Ако някой е разгледвал муските, които почти всичките наши деца (без да се изключават и децата от семейства уж по-развитички ..) носят по главите и шиите си, той знае, .., какво сплитане има на суеверието с християнски понятия. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 43.