РАЗВЍХРЕНО нареч. Разг. Неудържимо, буйно, като вихър, стихия. Аз подскачах развихрено, .. трошах на сол с вити стъпки това единствено негово [на Лалю] фенерче. Бл. Димитрова, ПКС, 415. Стресна я шумното отваряне на вратата. В стаята развихрено влезе майка ѝ. Б. Несторов, АР, 180.