РАЗВЍХРЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на развихрен. — Долу! — заревала тълпата. — Не искаме Недимов паша .. Султанът за пръв път бил изправен пред такава развихреност на тълпа. Никой никога, .., не се е осмелявал да безпокои султановите покои. Хр. Бръзицов, НЦ, 189. Надлъжната ос на двора променя пред самата църква рязко посоката си и като се насочва право нагоре, сграбчва като циклон с витлообразните си обиколки върха на латерната, .. Спокойната и хармонична композиция на Темпието е отстъпила място на динамичната и контрастна развихреност на Сант,Иво. М. Бичев, АНВ, 90.


Източник: Речник на българския език (онлайн)