РАЗВЛА̀ЧАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от развлачам1 и от развлачам се; развличане1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.
РАЗВЛА̀ЧАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от развлачам2 и от развлачам се; развличане2.
