РАЗВЛЍЧАМ1, -аш, несв.; развлека̀, развлечѐш, мин. св. развля̀кох, развлѐче, прич. мин. св. деят. развля̀къл, -кла, -кло, мн. развлѐкли, прич. мин. страд. разлѐчен, св., прех. 1. Влека (в 1 знач.), влача нещо на разни страни, посоки, разпръсквам, разпилявам нещо; развлачвам. — Ние не сме дожънали, ..! Имаме снопе несвличано — ще го развлече добитъкът. Ил. Волен, ДД, 63. Лани лято той [Захари] .. по жътва развличаше след себе си класове, ..; но това лято „жънеше като дърт“ — както казваше майка му — и класове не развличаше. Ил. Волен, БХ, 107. — Нощес сънувах Змея .. — Дано ръката му окапе! .. — Дано, Боже, кучета месата му да развлекат! А. Каралийчев, Р [ea]. Ази скоро под тоя дъб / ще издъхна .. / Ще се гостят с месата ми / .. хищни зверове, / ще развлекат костите ми / в дълбоките долове. Ст. Стамболов, ЗМЖ [ea].
2. Оставям нещо да се влачи, влече. Тя е ниска .. не ходи хубаво, защото кога стъпа, развлича си петите и стяга пърстите си. Св. Миларов, СЦТ, 81. — А ти, бабо, развличай цървуля, / гази в Радевци рядката кал. Н. Марангозов, НПС, 55.
3. Със същ., означаващи дреха и под. Правя нещо (дреха и под.) да се разпусне, разтегне, да загуби формата си, да виси на една или на различни страни; развлачвам. Дори прането в пералня няма да развлече това бельо.
4. В съчет. със същ. в ъ̀ л н а, п а м у к и под. Обработвам на дарак сплъстено нещо (въ̀лна, памук и под.), за да стане пухкаво; развлачвам, разчепквам, разбивам, влача, разчесвам. По цял ден майка Перуника .. изработваше чудни домашни тъкани по поръчения, а вечер .. предеше чужди вълни. .. дъщеря ѝ Ирина помагаше в къщната работа, .., но най-сръчна беше при чепкалото, където върху острите железни шипове развличаше вълната. Г. Попов и др., ШВ [еа]. // За дарак, чепкало — правя сплъстено нещо (въ̀лна, памук и под.) да стане пухкаво; развлачвам.
5. Прен. Разг. Протакам, разтакавам някаква дейност, действие; влача, развлачвам. Развлича работата по месеци. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976, 797.
6. Разг. Неодобр. Водя човек или животно на различни места, обикн. без да е нужно или полезно; развлачвам. До три стада влечат [овчарите], / .. / влечат, та развличат / от бърдо на бърдо. Нар. пес., СбВСт, 302.
7. Диал. Правя нещо да стане лигаво, разкашкано, да се влачи, проточва; развлачвам (Н. Геров, РБЯ).
8. Прен. Остар. В съчет. със същ. в н и м а н и е, м и с ъ л и др. Отвличам, отклонявам. Побочните произшествия, .. са излишни и само уморяват и развличат вниманието детинско. Г. Йошев, КВИ (превод), 12. Понякога си позволявах да развличам меланхолията си с детски игри и опасни вятърничавости: един ден се покачих на сливата на съседната си Талялица и зех набързо да .. ям плодовете ѝ. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 354. Военните действия и появлението на неприятеля развлече донякъде мрачните мисли на моята замаяна глава. Ч, 1871, бр. 18, 573.
9. Разш. Остар. Разпръсквам, разпилявам. Владимир воювал и пленявал Тракия. Императорът, за да развлече силите му, проводил генерала Склира с много дарове до маджарский народ, .., за да го придума да напредне на българските области. П. Р. Славейков, СК, 81. развличам се, развлека се страд.
РАЗВЛЍЧАМ СЕ несв.; развлека̀ се св., непрех. 1. За пълзящо растение и под. — започвам да се влача, влека на различни посоки, места; развлачвам се. Тротоарите и паважите се покриха с трева, на много места се развлякоха тиквени властуни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 286. // Разпръсквам се на различни места; развлачвам се (Н. Геров, РБЯ).
2. Започвам да се влека, влача; развлачвам се. Развлекли му ся червата. Н. Геров, РБЯ V, 14.
3. За дреха и под. — разпускам се, разтягам се, увисвам на една или на различни страни, изгубвам формата си; развлачвам се. Пуловерът няма да се развлече, защото вълната му е качествена. Δ Пердетата се развличат от неправилно пране.
4. Разг. Обличам се, ходя като повлекан, повлекана. Някои момичета на младост са едни, а на старост стават други. Разпущат се, развличат се, да те е гнус да им стъпиш в къщата. И. Петров, НЛ, 74. Погледни как си се развлякъл — ризата ти разпасана, панталонът ти се влачи.
5. Прен. Разг. За дейност, действие и под. — протакам се, проточвам се, забавям се; развлачвам се. Жътвата това лято протече мудно, развлече се и прескочи най-отдалечените контролни дати. А. Гуляшки, СВ, 35. // Бавя се, забавям се, защото се шляя, мая, разтакавам. За Медаров това беше чудесно време. То го предпазваше от изкушението да скита из гората, пътищата и пътеките познаваше много добре, за да се развлича сега по тях. Д. Фучеджиев, Р, 166.
6. Диал. Обикн. за храна, течност — ставам лигав, разкашкан и се проточвам; развлачвам се (Н. Геров, РБЯ). Армията ся е развлякла. Н. Геров, РБЯ V, 14.
7. Прен. Остар. Отвличам се, разсейвам се, отклонявам се. Стойте в черква благоговейно и скромно и никак не давайте воля на умът си да ся развлича в пусти мисли. Пч, 1871, кн. 3, 43.
◊ Развличам се / развлека се като глиста; развличам се / развлека се като мъгла. Диал. Протакам се, проточвам се, забавям се; развлачвам се. Развличам се / развлека се като съдран (одран) цървул. Диал. Обличам се, ходя като повлекан, повлекана.
РАЗВЛЍЧАМ2, -аш, несв.; развлека̀, развлечѐш, мин. св. развля̀кох, развлѐче, прич. мин. св. деят. развля̀къл, -кла, -кло, мн. развлѐкли, прич. мин. страд. развлѐчен, св., прех. Създавам развлечение на някого, занимавам го с приятни и интересни неща, разговори, за да го веселя, за да му доставя удоволствие, за да го разсея, откъсна от нещо неприятно или досадно; забавлявам. — Вие с Игнат .. я развличайте поред, защото тук си няма други приятели. К. Топалов, СТ, 42. Кара Имам, .. придружаваше султана само за да го развлича със смехориите и анекдотите си. Й. Йовков, СЛ, 35. Казваше [Лина] по някой виц на баща си, за да го развлече. М. Грубешлиева, ПП, 249-250. Всички виждаха, че старецът е обезпокоен и гледаха да го развлекат. Г. Райчев, В, 35. И тая работа изпърво ме увлича. Само че много се протака: .. и взе да ми подотягва. За да ме развлече, мама почва да ми разказва някакви хубави неща. Т. Влайков, Пр I, 165. Придворните правеха разни фокуси, за да развлекат тъжния крал. Обаче той продължаваше да гледа мрачно. Вероятно мислеше за гилотината. Г. Белев, КВА, 275. ● За занимание, изкуство и др. Целта на изкуството е не да забавлява .. зрителя, .. не да развлича .. бедните духом, а да въздействува върху характера на човека. Ст. Грудев, ББ, 53. Тоя разговор, който отначало я плашеше, почна да я развлича. В топлия ѝ плътен глас прозвуча едва доловима насмешка. Д. Спространов, С, 122-123. Тия отивания до града му доставяха удоволствие, развличаха го. Кр. Велков, СБ, 40.
РАЗВЛЍЧАМ СЕ несв.; развлека̀ се св., непрех. Прекарвам времето си приятно, весело, в развлечения и удоволствия; забавлявам се. „Имат дворци за наслада и празници на любов, .. и се развличат с танци, музика!“ Н. Райнов, БЛ, 250. Навсякъде отиде той [Лазар], навсякъде погледна, .. Но не беше то празно любопитство на човек, който бе дошъл в столицата да се развлича. Д. Талев, ПК, 862. — Сега от мен един съвет. Друг път не се увъртайте около честните момичета да се развличате. К. Петканов, ДЧ, 425. Народните представители .. се развличат в Анкара и .. в Истанбул. ОФ, 1950, бр. 1796, 3. // Занимавам се с нещо, за да се разсейвам, да се отвлека от нещо неприятно, досадно, еднообразно, да си почина и др. Той се бил парализирал. .. Когато се попривдигна, на снахите му се отвори още една работа — да го изкарват на чардака, за да се развлича. Г. Белев, ПЕМ, 30. Днес пожела да дойде с майка си на лозето, за да се развлече и откъсне от мъчителните съмнения, които не ѝ даваха мира. Ем. Станев, ИК I и II, 166. Те нямаха деца и кокошките им бяха единствените живинки, с които се развличаха. Ст. Даскалов, ЕС, 212. Беше решила [Лина] да събере гости и да се развлече. М. Грубешлиева, ПП, 295.