РАЗВОДА̀ЧКА ж. Разг. Жена разводач (в 1 и З знач.). — Ще ходим следобед в стария град — нали знаеш, че съм разводачка, те искат да го разгледат. ЛВ, 2001, бр. 37 [еа]. На излет към жътварските полета! / — .. / провиква се колхозничка напета, / .. ; / това е .. нова разводачка / .. / — Харесва ли ви нашия колхоз? Н. Марангозов, ЯВ, 88.


Източник: Речник на българския език (онлайн)