РАЗВО̀ЖДАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от развождам1 и от развождам се; развеждане1. — Дали ти .. / йе досадило / от срещане добри госке, / .. / или ти е дотегнало / от водене конете им, / от водене, развождане? Нар. пес., СбНУ II, 8.
РАЗВО̀ЖДАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от развождам2 и от развождам се; развеждане2. Кога сватовете ходят по невестата, .., на връщанието си у зетовата къща не поминават по онзи същий път, по който минали на отиването, .., за да не би се вратела невестата пак назад у майчината си къща .. вследствие на развождане. СбНУ VII, 86.
РАЗВО̀ЖДАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от развождам се; разгонване2, разпасване2, развиване, разбесуване, размърляне.