РА̀ЗВОЙ, -оят, -оя, мн. -ои, след числ. -оя, м. Диал. Кросно1. — Айде да бягаме, / .. / — Не съм мома за бягане, / .., / платното ми на развоя, / айде, айде, душо блага, на развоя. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 6.
РАЗВО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. няма, м. 1. Развитие (в 1 знач.). От ново гледище се опита да проследи развоя на българската литература Гео Милев в „Кратка история на българската поезия“. С, 1955, кн. 9, 127. Щом научил за метежа в България, византийският император Михаил Палеолог, .., незабавно пристигна в Одрин, за да следи по-отблизо развоя на събитията. Д. Линков, ЗБ, 50. Той [инженерът] предаде .. развоя на споровете на съвещанието. Бл. Димитрова, ПКС, 112. Постоянни епитети, запев в началото, характеристика на неща, развой на мотива — всичко е тъй, както е чувано и пеяно по-рано. СбНУ ХХХV, 15-16. Развой на икономиката. Развой на изкуството. ● Остар. Относно пресмятането на геоложкия развой на нашата планета всред учените съществуват големи разногласия. П. Делирадев, В, 29.
2. Само ед. Остар. Развитие (във 2 и З знач.). Оставен сам на себе си, без баща, който строго да следи за неговия умствен и нравствен развой .., малкият Георги рано ще е тръгнал по оня път, който .. го докара .. към .. пиянството. СбНУ ХI, 600-601. Имот и охолност никак не требуват человеку за по-високий му развой. Й. Груев, СП (превод), 16.