РАЗВОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; развоня̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. развоня̀л, -а, -о, мн. развонѐли и развонѐя, -ѐеш, мин. св. развоня̀х, прич. мин. св. деят. развоня̀л, -а, -о, мн. развонѐли, св., непрех. и прех. Изпълвам с воня пространството около себе си; овонявам. На завоя покрай кулата едва не се сблъскаха с някакъв закъснял пияница. Той само изръмжа нещо и развоня на ракия. Т. Харманджиев, КВ, 311. ● Обр. — Остави го, да не развонява повече — пошъпна той [Соколов]. — Аз не мога да търпя подлеците! — избъбра .. Огнянов. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 120. — Дръжте го! Да го питаме с кое право развонява улицата с името си! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 102.
РАЗВОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; развоня̀ се и развонѐя се св., непрех. Започвам силно да воня; разсмърдявам се. — Ти ли се развоня така бе, дядо? — попита Съботин, като стисна нос .., за да не припадне. Н. Хайтов, Л, 150. Лисицата .. се замислила как да го изиграе. След малко цялата къща се развоняла. Ст, 1960, бр. 726, 2. ● Обр. Ще се развони .. тая история. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 108. Въздухът се развоня днес от вестници и вестникари! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 130.
2. Само безл. развонява се, развони се, развонее се. Започва силно да вони; разсмърдява се. Навън се развоня на развалено.