РАЗВРА̀ТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до развратник. През 1850 год. Антим бил преместен във Воден като митрополит, а на негово място дошел Милетия, който си е спечелил една голяма известност, благодарение на своя развратнически живот. СбНУ IX, 691-692. Развратнически морал.