РАЗВРА̀ТНОСТ, -тта̀, мн. (остар.) -и, ж. 1. Само ед. Качество на развра̀тен; поквара, безнравственост. Сродяванието на българските царе с византийските императори и приеманието на тогавашната .. култура на Византия .. съставиха известната по своята разточителност и развратност българска аристократия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 174. По причина на развратността на светът всякога ще ся намират в него человеци, които ще обичат да отвличат други в грях. КТЕМ, 370. Безумното управление на самаго Лудовика XV, нечутата дотогава развратност в нравите, .., всичко това покрътило основите на обществений мир у Франция. ВИ, 174.
2. Остар. Само ед. Разврат. Незаконородени деца у нас са твърде голяма рядкост, .. Причината .. е, че развратността не е още дотолко развита. СбНУКШ ч. III, 238.
3. Остар. Обикн. мн. Развратна постъпка, действие. Ако земем да описваме подробно неговите .., издайничества, предателства, развратности, съблазни и други много негови проклетии, то ще ни тряба дълго време и много книга. Ил. Блъсков, ПБ II, 9. Мурад още от малък, като принц, са е вдавал на сякакви развратности. Неговата наклонност към жените и към пиянството е позната. НБ, 1876, бр. 16, 63. Ние не щем да разказваме подробно за развитието на някои развратности вследствие на несвоевременните и неуместните театрални игри по нашите градища. Ч, 1872, бр. 17, 773.