РАЗВРАТЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); развратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Развращавам. Наместо да служат на миряните за пример на .. нравственост, клерикалите ги развратявали с влиянието си. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 54. Ако .. не ще да се покай, ще го изпъде да не развратява и другите [ученици]. П. Берон, БРП, 9. Аристофан са старае да покаже .., че учението на софистите развратява младите и подкопава простотата на старите нрави. Н. Михайловски, РВИ (превод), 152. Богатството развратяваше една класа чрез леността на умът и на тялото. ССГ (превод), 149. развратявам се, развратя се страд.

РАЗВРА̀ТЯВАМ СЕ несв. (остар.); развратя̀ се св., непрех. Развращавам се. Там [в училището] повече ся развратяват [нашите деца], отколкото учат. АНГ I, 283.


Източник: Речник на българския език (онлайн)