РАЗВРАТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от развратявам и от развратявам се; развращаване. Да знаеш, че някъде далеч едни хора мъчат други, като ги подлагат на всякакъв вид развратяване, на безчовечни унижения и страдания — е едно, и да виждаш непрекъснато в продължение на три месеца това развратяване и мъчителство на едни хора на други — е съвсем друго. Л. Стоянов, В (превод) [еа].