РАЗВРАЩЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Поквара, нравствено падение; развала, греховност, разврат. Гоце намери в граничните места една поразителна развала сред населението. И сам той щеше да стане .. жертва на предателство, .. Ний само отбелязваме .. развращението. П. К. Яворов, Събр. съч. II [еа]. От мойте тайни грехове ме очисти, и от умишлените удържи раба Си, за да ме не обладаят. Тогава аз ще бъда непорочен и чист от голямо развращение. Библ. [еа]. Авторът на тази книга [„Брак и безбрачие“] е публичен шарлатанин; неговите съчинения силно са способствували за развращението на французский народ. Здрав., 1886, бр. 12, 95.