РАЗВРЀЖДАМ, -аш, несв.; разврѐдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остар. и диал. В съчет. със същ. р а н а (в 1 знач). Възобновявам, раздразвам незаздравяла рана. Той [Огнянов] закрачи из стаята, .. — Не ходи, да не развреждаш раната. Ив. Вазов, Съч. XXII, 166. Аз стиснах до побеляване устните си, защото болката беше наистина страшна. Не стигаше, че раните си ме боляха поначало, но сега докторът отново ги развреждаше. М. Гръбчева, ВИН, 529. Тия знойни летни нощи / развреждат лютите ми рани. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 156. Юнак .. на пиле дума: / — .., не ма струвай болки да развреждам, / болки, люти рани. / .. разсърди са / юнак .., / развреди си свои люти болки, / триста и три рани. Нар. пес., БНТв II [еа].
2. Прен. Остар. и диал. В съчет. със същ. р а н а (във 2 знач.). Възобновявам, предизвиквам отново стара душевна болка, мъка и под. — Тя, Станка, да измами него, .., таткото на нейното .. момченце! Ах, каква дълбока, люта рана в душата ѝ развреди старата тази вечер! Г. Караславов, ОХ III, 83. Лилиев на два-три пъти завърташе по алеята, която минаваше покрай гроба на моите покойни дечица, но не смееше да ми предложи да се отбием при тях. .. не искаше да разврежда раната в душата ми. А. Каралийчев, С, 232. Сам аз развреждам свойта рана, / сам с непрекъснатий си зов / към загубата преживяна. П. П. Славейков, Съч. V, 15.
3. Прен. Остар. и диал. В съчет. със същ. с ъ р ц е, д у ш а. Наранявам, огорчавам, наскърбявам (сърцето, душата на някого). „Отде се зе пустата Кадийка, та забърка тая работа и развреди сърцето на чедото ми?“ Т. Влайков, Съч. II, 279. Какви са тези черни дрехи на момичето, тая брада на мъжа — знак, че са в скорошен траур, .. Но как да питаш за тъжни работи, каква мъка щеше да развреди душата им? Ел. Огнянова, НШ, 249. Иванчо .., подзе са да плаче, .. дядо поп остана замаян; той сичко остави настрана, каяше са задето, без да ще, развреди му сърцето и гледаше само как да го умири. Ил. Блъсков, ПБ III, 67. Недей плака, недей разврежда сърдцето си. МС, 1883, кн. 4, 62. Нещата, които ми се виждаха толкоз потресающи, тях никак ги не жегваха, .. думите, които развредиха моето сърце, предизвикваха у тях само гняв върху говорителът. ССГ (превод), 217. // Индив. Наранявам, огорчавам, наскърбявам някого. — Иванчо, мене ми е мъчно, като не ми приказа нищо за себе си, за това, що ти е минало през главата. Моля ти са, недей ми са сърди, ако та пак развредя. Ил. Блъсков, ПБ III, 71. Наместо да остави жената си, децата си .. да си понесат бедността с труд и търпение, той още повече ги развреждаше и докачаше: — Според вас, .., изедници, готованки, аз додох на този хал. Ил. Блъсков, ПБ I, 119.
4. Индив. Повреждам, развалям. Когато насипването пръст е веке свършено, тогаз направят от сякоя страна на пътя по една .. вада и един насипан с камъчета път .., който да пуща .. дъждовната вода да се стича, без да развреди железницата. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 26. На българите бащин език е селският народен език, .. Според това пловдивското околно школо няма правда да предава уки на ученици, набрани от околните села, на един език не техен, щото тия на връщането си по селата да развреждат народният език. Ив. Богоров, Ч, 1875, бр. 5, 224. Нека започнем оправянето си .. Пръгава наместо жилава .. Кварят н. [наместо] развреждат или развалят. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 4-5. развреждам се, развредя се страд.
РАЗВРЀЖДАМ СЕ несв.; разврѐдя се св., непрех. Остар. и диал. 1. За незаздравяла рана — възобновявам се, раздразвам се. Савелий не се оправяше така бързо. Куршумлията рана се беше развредила от човъркането, течеше, не искаше да се затваря. Д. Рачев, СС, 271. Колкото повече тича, толко повече раната се разврежда. Ил. Блъсков, ДБ, 40.
2. Прен. За стара душевна рана, болка — възобновявам се, възвръщам се. Отрасла момата — развредила се зарасналата Велкова рана. Когато и да я срещнел, спирал се като вкопан — дотолкова тя приличала на баба си. О. Василев, ЖБ, 426. Всичките ми стари болки се развредиха. П. Тодоров, Събр. пр II, 238. Познах теглото аз на тоз народ — / развредиха ся мойте вети рани / за неговът и наш злочест живот! П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 4, 386.
3. Прен. За сърце, душа — огорчавам се, наскърбявам се. Ако да беше летен ден, то как и да е, но и тогава мойто сърце, .., струва ми се, че още повече ще се разврежда. Ил. Блъсков, ДБ, 58.