РА̀ЗВЪД, мн. няма, м. Остар. и диал. Развъждане, разплод; развъда. Сам със свои средства набавя от чужбина скъп дивеч и го пуска на свобода за развъд в места, в които допуска, че той ще може да се размножи. ИЦПНИС, 1938, т. XI, 14. Фондът за развъд на полезен дивеч е собственост на организацията [Ловно-стрелческата организация в Царство България]. ВОВ, 1914, бр. 21, 2.