РАЗВЪЛНУ̀ВАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние на развълнуван; вълнение. И двамата размисляха. Той за нейната развълнуваност, а тя — да му открие ли тревогата си. Б. Болгар, Б, 110. Актьорите от различните поколения на Сливенския народен театър, .., претворяват живо .. съдбите на героите в пиесата и успяват да предадат своята творческа развълнуваност на зрителя. ОФ, 1959, бр. 4598, 3. Стройност .. — това бе характерно за изпълнението на .. Витали, в Крайцеровата соната — .., изяществото и емоционалната развълнуваност при лиричните пасажи. ВН, 1960, бр. 2699, 1.