РАЗВЪ̀РЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от развържа като прил. 1. Който се е освободил от някакви връзки, въже и под. Като малко момиче бавачките често се натъквали на упорития ѝ стремеж към самостоятелност .. Една от тях веднъж споделила: „Готова е цял ден да върви с развързани обувки, но не и да позволи на някого да ѝ ги завърже.“ Ю. Стойнов, ПУ I (превод) [еа]. Представително отделение на германските войски, а след него влачеха развързаните си обуща учениците от циганския интернат. Ив. Динков, МВ [еа]. Дали наложницата ми наистина ми е била изневерила? .. Бунтаро твърдеше, че я заварил в стаята насаме с онзи мъж, разрошена, с развързано кимоно, месеци преди да се завърна. Ж. Георгиева, Ш (превод) [еа]. Развързано куче. Развързан кон. // За връзки и под. — който се е разхлабил, разпуснал. Смъкна единствения си сандал и го метна по групичката ученици. .. Развързаната каишка на сандала .. беше закачила купичка с мастило и я беше обърнала върху една от рисунките. ЛВ, 2005, бр. 27 [еа]. Развързана панделка. Развързан пояс.

2. Прен. Който е отприщен, получил е възможност да действа свободно, неограничено. Интелектуализмът, .., играта с класиката, остроумието на неочакваните гротескни асоциации, развързаното общуване с други текстове .. — всичко това плени въображението на българския .. читател. М. Кирова, КП [еа]. Сега изложбите имат и търговско предложение. Друг е въпросът, че развързаната частна инициатива и съществуващият .. пазар на изкуството отнеха доста от чара и предизвикателството на „Есенните изложби“. Банк., 2007, бр. 36 [еа]. А снощи с всичката си мощ / развързаната буря в мрака / ги блъсна като стенолом / и се разпериха вратите. А. Далчев, С, 21.

> Развързан език. Разг. Липса на задръжки у някого при словесна изява, обикн. след сдържаност или мълчание, проява на склонност да говори свободно и да каже неща, които не трябва да се казват. В оная вековна гора, .., я срещнал навремето Белия .. Стана хвърляла въже през клона, смазана от срама .., тогаз Михал Белия .., освободил въжето, .. и занареждал ..: — Не бива, .., не. Каквото и да е станало, .. Стана имала нужда да каже на някого, та да се освободи. Оттогава Михал Белия престанал да ходи в кръчмата, за да не се опие и развързаният му език да изтърве тайната. Г. Гроздев, БТ [еа]. Старите моряци с .. развързани езици коментираха разстоянието, или по-точно дълбочината, до която инстинктът на чайките им позволява да се отдалечават от брега. Е. Кузманов, ЧДБ, 240. Ако старите римляни са казвали „ин вино веритас“, вероятно са имали предвид не само пийнали мъже и жени с развързани езици, но и хора с трезви умове .. — познавачи и ценители на древната напитка. Банк., 2006, бр. 4 [еа]. Развързани ръце. Разг. Пълна свобода на действие. — Здравата ще пипате. В това отношение от мене имате благословия да действате с развързани ръце. П. Илиев, ЛВ, 64. Полицаят .. попита: — Имам ли развързани ръце? — Имаш. — Всичко ще стане, както искате, ваше превъзходителство. Д. Спространов, С, 327.


Източник: Речник на българския език (онлайн)