РАЗВЪ̀РЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от развързвам и от развързвам се. — Жена, която не ражда, може да е вързана с един, може с два, може с три пояса. Първият е най-лесен за развързване. Д. Талев, ПК, 175. Лозе е то, не е шега работа. Оране, копане, .., връзване, развързване, .., рязане, пръскане — масрафи са това. Чудомир, Избр. пр, 121. Кога някое съпружество не ражда .. вярват, че .. с магии запрен им бил плодът .. В такъв случай, за развързване магиите, таквите съпрузи се мият на воденица двайцата заедно .. голи. КШ ч. III, 87. Очакваше [приготвеният пожар] изведнъж да са драсне кибритът, за да запали цял балканският полуостров .., и с това да са захване конечното развързване на толкова заплетеният Източен въпрос. НБ, 1876, бр. 35, 135.