РАЗВЪ̀РТВАМ, -аш, несв. (рядко); развъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. развъртя̀л, -а, -о, мн. развъртѐли, прич. мин. страд. развъртя̀н, -а, -о, мн. развъртѐни, св., прех. Развъртявам; развъртам. Ще успее [хаджи Пеньо] .. Ела, Боже, на помощ. — И като плюваше на ръката си, той силно развъртваше чука пред себе си. Д. Немиров, Б, 77. — Питам ви, мистър Пърсел, може ли една жена да танцува, когато е загубила съпруга си? .. аз съм пътешествувал… Но никога не съм виждал една жена да развъртва… долните части на тялото си, за да оплаква своя съпруг. Н. Розева, О (превод) [еа]. развъртвам се, развъртя се страд.
РАЗВЪ̀РТВАМ СЕ несв. (рядко); развъртя̀ се св., непрех. Развъртявам се; развъртам се.