РАЗГА̀ЗВАМ, -аш, несв.; разга̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Стъпквам, тъпча нещо (обикн. сняг или трева), като газя, стъпвам по него; разтъпквам. Кирил се загледа и внимателно разгази стръковете настрани. Т. Харманджиев, КЕД, 31. Ще разгази пъртина напред. Ст. Даскалов, СЛ, 330. Тя стоеше сред поляната и си играеше, като разгазваше с крак тревата. Й. Йовков, ЧКГ, 194-195. — Не късайте колоната — разпоредил се Денчо, излязъл напред и започнал да разгазва дълбокия сняг, натрупан на места до един метър. Сл. Трънски, Н, 422. ● Непрех. Снегът си валеше. Джонката пристъпи, разгази пред кошарата. Н. Нинов, ЕШО, 106.
2. Газя нещо, някъде, където краката ми затъват. — На мене йе тежко гайле, / .. / Годил се йе Павел юнак / за девойкя презморянка, / .., / кални друми да разгазвам. Нар. пес., СбНУ ІІ, 21. разгазвам се, разгазя се страд. От небрежност и от немарливост се правят нарушения, с които шосета се постоянно увреждат, като банкетите и окопите им се разгазват от пуснатий на паша добитък, от влачене на рала и пр. ВОВ, 1914, бр. 23, 2.
РАЗГА̀ЗВАМ СЕ несв.; разга̀зя се св., непрех. Започвам да газя, да ходя усилено, дълго из сняг, кал и под., където краката ми затъват. Децата се разгазиха из снега и скоро се намокриха.