РАЗГА̀ЛВАМ1, -аш, несв.; разга̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разглезвам. К о с т а н д а: — Че какво ѝ е бре, синко, не живее ли като хаджийка? Слугиня ѝ прислужва от една страна, аз от друга, че и ти, гледам... Не е ред, нито прилика да разгалваш жена си, чедо! А. Страшимиров, Съч. VІ [еа]. — Не ти хареса тебе нашият живот. Разгалил те баща ти Аврам, иначе си научена ти, пък ние тука сме други люде, нашият живот е строг. Д. Талев, ПК, 338. „Видяла по хората, прищяло ѝ се и ней — и той готов да ѝ угоди. Не бива така да я разгалва“. Т. Влайков, Съч. І 1925, 246. Дамян .. гласно си каза: — Много не бива да милвам този къс месо. Ще го разгаля и човек няма да стане от него. Тъй е! К. Петканов, ДЧ, 197. Французойката не разгалва своите деца. Тя ги отглежда малко по спартански. ЖД, 1969, кн. 11, 14. разгалвам се, разгаля се страд.

РАЗГА̀ЛВАМ СЕ несв.; разга̀ля се св., непрех. Диал. Разглезвам се. Павел отиде войник. В казармата го обикнаха, .. Там той се разгали и пропи. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа]. — Аз съм му баща. Секи баща желае добро на детето си. Ако го не бия, ако го не съда и ако му са не карам, то той ще да са разгали. Л. Каравелов, Съч. ІV, 236. Такива глупави препоръчвания, които правят някои наши публицисти, принасят .. вреди: .. препоръчваният с тойзи начин се разгалва и започва да мисли бозна що за себе си, ако той не е такъв, за какъвто го препоръчват. Н. Бончев, Съч. І, 140.

РАЗГА̀ЛВАМ2, -аш, несв.; разга̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разголвам. Надод Червеноокия .. бил заловен и осъден на каторжен труд. Когато разгалили огромните му плещи, за да му сложат затворническото клеймо, той се отскубнал и .. побягнал. Г. Холевич, ПП (превод) [еа]. Той .. разгалил зобите и умрел. СбНУ VІІІ, 26-27. разгалвам се, разгаля се страд. и възвр.

РАЗГА̀ЛВАМ СЕ несв.; разга̀ля се св., непрех. Диал. Разголвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)