РАЗГАРЯ̀НЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разгарям1 и от разгарям се; разгоряване1. На З април 1860 г. .. по време на великденската литургия Иларион Макариополски, .., не произнася името на цариградския патриарх, .. Този акт, .. въздействува с неимоверна сила за по-нататъшното разгаряне на българското народно движение за църковна независимост. Д. Райков, ДКМ [еа]. Силите на мрака правят всичко възможно за разгаряне на национална и расова ненавист. Б. Райнов, ТУ [еа]. Разгаряне на страстите.
РАЗГАРЯ̀НЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разгарям2 и от разгарям се; разгоряване2.