РАЗГА̀ЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разгащя като прил. Разг. 1. За човек — който е с измъкната или недобре пъхната, натъпкана в панталона, в гащите или в полата фланелка, риза, блуза, потник и под. Изведнъж изпита горчив срам. .. той беше очаквал да срещне някакви разгащени младежи, .. Но напротив: .., тримата българи .. бяха спретнати, чисти, огладени, сякаш не се намираха на бойно поле, а се стягаха за парад. Ц. Родев, И [еа]. Съдът въпреки всички писани и неписани правила за уважението към институцията, изразяващо се най-общо във формулировката „приличен външен вид“, .. не изгони от залата разгащените арестанти. Банк., 2007, бр. 26 [еа]. // За фланелка, риза, потник и под. — който не е добре пъхнат, натъпкан или е изваден от панталон, гащи, пола. Разгащена риза.

2. За човек — който е откопчал и събул донякъде панталона, гащите си. Тя плачеше, примирено отпусната на задната седалка, широка като креват. .. разгащен, плътно надвесен над нея, .., той изобщо не разбра, че бях зад него. Съвр., 2007, кн. З [еа]. В този момент се почука. Усмихната камериерка, .., влезе, щом чу мощното „Влез!“ на принца. Тя носеше едно писмо и пламна при вида на разгащения Мони. Ат. Сугарев, ЕХК (превод) [еа]. ● Обр. Непридирчивата публика, .. се възхищава от всичко, стига то да е разгащено, .., и да ѝ гъделичка низките инстинкти. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 211.

3. Прен. За човек или група хора — който се държи прекалено свободно, недисциплинирано, безотговорно, без да се съобразява с някого или с нещо; разпуснат, разпасан1. Те бяха много разгащени, нямаха никаква охрана и нападението щеше да бъде успешно. Г. Караславов Избр. съч. І, 41. Трупата била доста разгащена, имало някакви битови разложения между „момите и ергените“ и се налагало някой по-отговорен да бди за чистотата на нравите. П. Незнакомов, АБМ, 52. Това, дето хората се разпръснаха без цел и без команда, .. ядосваше Въкрила, безпокоеше го. .. „Ех, да беше жив Илков! .. Не, Илков .. не би търпял такава разгащена команда.“ Г. Караславов, ОХ ІV, 146. Александър, старателно охраняван от разгащената френска полиция, бе прострелян в Марсилия от български професионален убиец. П. Тодоров, ЛС [еа]. // Който е присъщ на такъв човек. „Разгащеното ни, .. държание“ възмущаваше Пантелеев. СбСт, 245.


Източник: Речник на българския език (онлайн)