РАЗГЛАГО̀ЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар., сега ирон. Отгл. същ. от разглаголствувам се; разглаголстване, разприказване, разбърборване. Обикновено импровизаторите са фокусници между поетите, способни да направят минутен ефект само чрез звучни разглаголствувания. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 102. Възмущаваме се много (или се усмихваме с онази съучастническа усмивка, която принизява всичко със своето одобрение) пред разглаголствуванията на Дон Жуан и пред вечната фраза, която му върши работа при всички жени. П. Пройкова и др., МС (превод) [еа]. Очевидно е, че при такова безразлично отношение на нашето министерство, въпросът за смесеното обучение за него се явява повечето като въпрос на педагогическа мода и на академически разглаголствувания. НУ, 1911, кн. 6, 322.