РАЗГЛЀЗЕНО. Нареч. от разглезен; глезено. — Мамо!… Мамо!… Кирчо ме бие! — развика се разглезено Руна. К. Петканов, МЗК, 224. — Защо ме извика? — все така разглезено изчурулика жената. Х. Русев, ПС, 46. Той се развесели, смееше се, шегуваше се с офицерите, говореше разглезено и напевно. Й. Йовков, Разк. II, 222.