РАЗГЛО̀БВАМ, -аш, несв.; разгло̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разглобявам; разглабям. Стана, на който работеше, го разглобват и изнасят навън. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 123. Проблемът дойде при сглобяването — има една пружина в механизма на моторчето, която има точно разположение, ако някой го разглобва, да запомни къде се намира. С, 2003, бр. 3706 [еа]. разглобвам се, разглобя се страд.
РАЗГЛО̀БВАМ СЕ несв.; разгло̀бя се св., прех. Диал. Разглобявам се; разглабям се.