РАЗГЛОБЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разглобя̀ като прил. 1. За уред, механизъм, сглобяем предмет — който е разделен на съставните части, елементи, от които е направен. Противоп. сглобен. Незабелязано и за себе си тя стигна до ремонтната зала, застана на входа. Около един разглобен трактор сновяха трактористи, техници заничаха в разтворената утроба на мотора му, въртяха там нещо с ключове и клещи. А. Гуляшки, СВ, 243. Ние до късно седяхме вечер над разглобения пистолет и Стефан не ми даваше мира, докато не се науча да го сглобявам почти със затворени очи. М. Гръбчева, ВИН, 109. Прегледах втори път списъка .. и го занесох в щаба. Боян беше там, наведен над някаква стара разглобена пушка. П. Вежинов, ЗНН, 156. Инспектор Брезов тъкмо спокойно смазваше частите на изцяло разглобената радиостанция, когато някой започна да зове за помощ сред вълните. Р. Белчев и др., КБС, 46. На двата прашни прозорци пък бяха натрупани в безредие дребни работи, разглобени часовници, части от велосипеди. Елин Пелин, ЯБЛ, 11. // За уред, механизъм — който е с отслабени връзки между отделните съставни елементи и може в някакъв момент да се разпадне на части.

2. Прен. За предмет — който е пред разпадане на части, пред разрушаване поради износване, изхабяване, продължителна употреба. Фанахме надясно, в полите на Чадър тепе, пак из ждрелото на горна Марица, която преминахме по разглобения мост. Ив. Вазов, Съч. ХV, 134. Същия миг жената извърна рязко глава — толкова рязко, че разглобената кушетка изпращя — и загледа остро съпруга си. Г. Райчев, ЗК, 9-10. Тя оглежда разсеяно голите опушени стени на стаицата, спира за миг поглед върху Илинов и госпожа Магда — седнали върху разглобеното канапе в отсрещния ъгъл. Г. Райчев, Избр. съч. II, 79.

3. Прен. За човек, човешки организъм, за части на човешкото тяло — който е силно изтощен, преуморен, обикн. от физическо натоварване. Болестта се усилва. Моят разглобен организъм не ще може да издържи тази болест. Аз ще умра. Ал. Константинов, Съч., 312. В гърлото ми няма никакви органически повреждания, болките са от нервен характер, ще се поправя, щом се укрепи разглобената ми нервна система. Ив. Вазов, ПЕМ, 40. Бях прашен, изпомачкан и с доста разглобени стави, та поисках стая с баня и веднага се бухнах във ваната. Др. Асенов, СВ, 21. Чувствам се зле, напълно разглобена след днешната работа на полето.


Източник: Речник на българския език (онлайн)