РАЗГЛОБЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разглобявам и от разглобявам се; разглобка. Противоп. сглобяване, сглобка. Приятели и познати останаха страшно изненадани, когато прочетоха обявата ми във вестника, че всяка вечер след седемнадесет часа приемам частни и държавни автомобили за сглобяване и разглобяване на каросерии. Л. Янов, СЗ, 43. След строя идеше мушкане с байонет на сламено чучело, .., после пълнене и разглобяване на пушки, залягане, пълзене и прикриване в сеното. Ст. Дичев, ЗС II, 481-482.