РАЗГОВА̀РЯМ1, -яш, несв., непрех. 1. Водя разговор с някого; говоря, приказвам, беседвам. Войниците се събират на групи и разговарят за голямото събитие — примирието. Л. Стоянов, Х, 116. Мария и Борис седяха на задните места и разговаряха оживено. Д. Димов, Т, 81. В единия ъгъл млада жена в черно разговаряше с висок, добре облечен мъж с големи бакенбарди. Ст. Дичев, ЗС II, 763. Постепенно се отчуждиха един от друг, разговаряха само за времето и за пари. М. Грубешлиева, ПП, 74. Тате винаги разговаря с мене като с равна. Н. Каралиева, ЯЧ, 8. Малко повече от час двамата разговаряха на четири очи.
2. Водя преговори с някого; преговарям. Разговаряхме за намаление на патентните данъци. Кеш, 2002, бр. 6 [еа]. Синдикатите и правителството разговаряха по увеличението на трудовия стаж за пенсиониране.
3. Разг. Обикн. с отриц. Поддържам връзки, общувам с някого; говоря. От известно време не разговарям със съседите заради отказа им да чистят стълбището.
РАЗГОВА̀РЯМ СЕ несв., непрех. Остар. Разговарям1; разговарвам се. Обичах аз да се разговарям с него. Т. Влайков, Съч. II, 74. С Йосифа той обичаше да се разговаря и за политика, и за всичко. Й. Йовков, ЧКГ, 87. На заранта Джанковото кафене беше препълнено с обикновените си посетители, които шумно се разговаряха върху вчерашните извънредни събития. Ив. Вазов, Съч. VIII, 81. Така като се разговаряха, те стигнаха на ливадите, които се простираха край реката. Елин Пелин, ЯБ, 16. В сянката на плетищата тя [Велика] видя мъж и жена да се разговарят. К. Петканов, МЗК, 225. Той [ген. Игнатиев] се разговарял на дълго с княза Бисмарка. НБ, 1877, бр. 68, 264. Двама приятели се разхождали привечер и се разговаряли помежду си за полезни работи. Т. Икономов, ЧПГ, 21.
РАЗГОВА̀РЯМ2, -яш, несв.; разгово̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Карам, подбуждам някого да говори, да започне разговор; заговарям. Той не само ни водеше през пустинята — незабелязано, но властно той ни подкрепяше, повдигаше духа ни, разговаряше ни, та да бъде пътят ни по-лек. Ст. Дичев, Р, 141. Напусто едни от момците се мъчеха да го разговорят, други се умилкваха около него. П. Тодоров, И I, 120. Разговори го и се опитай да разбереш какво мисли по предложението ни.
2. Развличам, успокоявам с разговор някого. Поручикът затвори вратата и се залови да успокоява и разговаря дамите. К. Величков, ПССъч. VIII, 385. — Воденица — живеница, снахо — каза дядо Иван, когато веднъж Станка седна при него, за да го разговори. Тя виждаше, че той се измъчва самичък. Г. Караславов, ОХ, 444. Поседи със мен, разговори ме, / че не ми се мисли, ни чете. Д. Методиев, Худ. С I, 45.
РАЗГОВА̀РЯМ СЕ несв.; разгово̀ря се св., непрех. Започвам да говоря, увличам се в приказки с някого; разприказвам се. Като се разговори, няма спиране и не се сеща да си тръгне.