РАЗГОВО̀РНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Помагало за изучаване на чужд език, което съдържа обичайни, готови фрази от всекидневната реч и образци от разговори на определени, характерни за всекидневието теми. Емилия също замина на морето със своите кръстословици и един българо-немски разговорник. Ст. Стратиев, ПП, 110. Влиза в действие оня език на жестовете, за който няма изработен нито един разговорник. М. Яворски, ЕСВ, 72. В това време старши щурманът Любен Кирков лежеше върху изнесения на бака шезлонг и прелистваше цяла купчина помагала, речници и разговорници, улисан в трудните звукосъчетания на изучавания език. П. Бобев, К, 103. — Мене ако питаш, и от разговорниците няма никаква полза. Й. Попов, СЛ, 5. В своя „Гръко-български разговорник“, издаден през 1845 година, сам Константин Фотинов вече люто се присмива на гъркоманията на пловдивските българи. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 595.
РАЗГОВО̀РНИК2, мн. -ци, зват. -че, м. Простонар. 1. Разговорлив човек; приказливец.
2. Човек, с когото може да се поговори, да се размени приказка, да се поприказва; разговорка. Зад него остават шумните стамбулски улици, остава младостта му и споменът за големия му късмет — как от най-обикновен писар стана приятел на везири и разговорник на султана. Д. Мантов, ХК, 48. Малкото птиче, единственият разговорник на мечката през тая люта зима — отлетя, та се не видя. Ламар, ГМ, 32. Като го запитах тежка ли му е работата, той започна да я хвали и често повтаряше, че без работата щял да бъде най-нещастният човек и че обувките, които шие, са единственият му другар и разговорник и че без тях не би знаял какво да прави с толкова свободно време. Л. Каравелов, Събр. съч. IV [еа].