РАЗГОВО̀РЧИЦА ж. Разг. Умал. от разговорка (във 2 знач.). Аз пак бех благодарна, дето ѝ зачува дядо Господ живота в лошите дни и ми я запази да ми бъде разговорчица. Т. Влайков, Съч. II, 237.
