РАЗГОВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разговѐя, -ѐеш, мин. св. разговя̀х, прич. мин. св. деят. разговя̀л, -а, -о, мн. разговѐли, св., непрех. Ям за пръв път блажно след пост; отговявам. Противоп. заговявам1. разговява се, разговее се безл. Трябва да се разговява умерено, не да се нахвърляме върху храната, за да си наваксаме, ако въобще сме постили през този 40-дневен пост. С, 2002, 24.04. [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)