РАЗГО̀ЛВАМ, -аш, несв.; разго̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя да се покаже гола част от тялото (своето или на някой друг), като събличам, дърпам настрана или повдигам дреха; оголвам, заголвам. Той винаги издебваше случай да завърти разговора за войната и след като подробно обясняваше как е бил ранен, събличаше сакото си, разголваше рамото си и показваше на всички вдлъбнатото червено месо, откъдето беше минал куршумът. Д. Кисьов, Щ, 387. Той разголи удареното място и Момчил разгледа раната. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 424. ● Обр. Планината разголваше своите едри, закръглени форми. Д. Кисьов, Щ, 249. // За нещо — ставам причина да се покаже гола част от тялото на някого. Яката на куртката .. стоеше винаги разкопчана и разголваше сбръчканата му кожеста шия. М. Кремен, Б, 171. У нас къде комбилизон и къде ластик! Кълчища и върви, препаски всякакви .. А германката комбилизон, ластик, па едно тънко тури отгоре, та като духне вятър, я разголи чак до рибиците. Й. Радичков, ББ, 34.
2. Разг. Обличам леко някого, обикн. дете. — Пак си разголила детето. Искаш да настине ли?
3. Прен. Показвам някого или нещо в истинския му вид, с всичките му недостатъци; разкривам. — Лицемери! Как можеш да си помислиш, че когато предавам на съд баща му, отнемам му укритото лозе, разголвам целия му лик на мошеник, неговият син ще ми мисли доброто и няма да вярва на сплетните. Ст. Даскалов, СЛ, 235. Те бяха стеснени от светлината, която разголваше скъсаните им дрехи и показваше възпалените им очи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 135. разголвам се, разголя се I. Страд. от разголвам. При всяко нагъване на хорото девойката и Ариф се притискаха един в друг .. И Ариф, който отначало крадешком я поглеждаше, вече не можеше да откъсне очи от лицето ѝ, от снагата ѝ, от краката ѝ, които при подскачането предизвикателно се разголваха до колената. Б. Несторов, АР, 132. За миг дългите ѝ крака съвсем се разголиха. В. Милев, РК, 108. II. Възвр. от разголвам в 1 знач. Понякога мяташе покривката от себе си, разголваше се. Липсваше ѝ въздух сякаш. Страдаше от самотата… Б. Болгар, Б, 102. Разликата в отделните картини се състоеше може би в това, че някои артистки започваха и завършваха номера си съвсем голи, а други излизаха облечени в леки оригинални костюми и при изпълнение на номера си постепенно се събличаха и разголваха. Ив. Мирски, ПДЗ, 92. — Гледай бре, мъжо, гледай бре! Ако не друго, поне обърни се да видиш на Бонка Мазничето деколтето, бре! Боже, Боже и света Богородичке! Отпред се разголила до пъпа, отзад до кръста, роклята ѝ цепната до хълбока чак — че какво остава още неразголено? Чудомир, Избр. пр, 185.
РАЗГО̀ЛВАМ СЕ несв.; разго̀ля се св., непрех. 1. Разг. Обличам се леко. — Леле, как си се разголила! Не ти ли е студено?
2. Прен. Показвам истинските си мисли и чувства, истинската си същност; разкривам се. С такива планове пристигнах на село. Разбира се, нямах намерение да ги споделям с чичо. Защо да се разголвам пред такъв сектант като него! Ст, 1963, бр. 922, 2. // За нещо — ставам видим, виждам се, показвам се, разкривам се. Истинската обич се крие зад сдържаност .. Само алчността се разголва. Г. Крумов, Т, 53. Иван кехая почна да се мята като риба под мрежата, която Момчил хвърли отгоре му. Стана му ясно, разголи се напреде му истината, почна да хитрува. А. Каралийчев, ЛС, 19-20.