РАЗГО̀Н м. 1. Високо тревисто растение с четириръбесто стъбло, което расте сред храсталаци и на сенчести места. Scrophularia nodosa.
2. Разг. Общо название на някои растения като разводник, блатняк, жълтурче2, които растат по влажни места и се използват в народната медицина. Жените берат лековни треви, .., разгон, .. и други. СбНУ ХLII, 129.
3. Диал. Билка, трева, която според народните вярвания може да раздели двама влюбени; разгонка, разделниче. — Стигни го, майко, питай го, / женено ли е, не е ли. / Ел ко се каже женено, / бери му разгон разделно. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 202.