РАЗГО̀НВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разгонвам и от разгонвам се. От всички страни върху нас връхлетя полицейският ескадрон на известния столичен полицай Митович — един брадат дебелак, специалист по разгонване на улични демонстрации. Мл. Исаев, Н, 49. И срещу вестника започна постепенно усилващ се натиск, правеха се най-различни стъпки за неговото спъване, за разгонване на непрекъснато увеличаващите се негови сътрудници. Г. Караславов, БП, 29.
РАЗГО̀НВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разгонвам се. При заплождане на свине майки аз пущам разплодника да покрие свинята най-малко 12 часа след разгонване. ОП, 334. Разгонването [на зайците] може да започне в края на декември, януари или следващите месеци. Ц. Пешев и др., ФБ, 475.