РАЗГО̀НКА ж. 1. Разг. Общо название на някои растения като старо биле, кучешко грозде, разводник, които растат по влажни места и се използват в народната медицина.
2. Диал. Билка, трева, която според народните вярвания може да раздели двама влюбени; разгон, разделниче. Снопето мога запали, / ала сеното не мога, / че си има в сеното / всякакви билки разгонки: / синята бяла тинтява / и жлътата комунига. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 19.
3. Диал. Билка, трева, която според народните вярвания може да прогони зло, болест. Боляло я, Калинка я гърло боляло, боляло. / Свекърва ѝ я вързува, вързува със сладка билка разгонка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 223.