РАЗГОРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; разгоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. разгоря̀л, -а, -о, мн. разгорѐли, св., непрех. Остар. Разгорявам се; разгарям се, разгарям1. Не блесна ли от тях искрата, / която после разгоря? Н. Фурнаджиев, ВД, 34.
РАЗГОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; разгоря̀ се св., непрех. 1. За огън, жар, печка и под. — започвам да горя1 силно и все по-силно; разгарям се, разпалвам се. — Я вземи, Тръпчо, та притури малко дърва в печката и подухай я, та по-скоро да се разгори. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 22. Когато чак се разгоря жаравата .., млъкнаха шеги и закачки. Един насам, други нататък се заотместяха керванджиите. П. Тодоров, И І, 91. Огънят тъй силно се разгорял, че малко останало да запали къщата. Ран Босилек, Р, 82. В ръката на Росинка светна клечка кибрит, после се разгоря жълт пламък на малката газена лампа. Д. Ангелов, ЖС, 181. Той отклонява поглед към камината. Дървата изведнъж се разгоряват. Св. Славчев, ШР [еа].
2. Прен. За очи, поглед — започвам да горя1 силно, да излъчвам силен блясък под влияние на силно чувство, вълнение, желание и под.; разгарям се. Гледаше я... В лицето му [на Димчев] нахлуваше кръв. .. очите му се разгоряваха жадно. О. Василев, Т, 152. Очите му [на пауна] се разгоряват, перовата му китка щръква на главата му. Д. Попов, СбРС (превод), 109. — Да се махат! Вън! — изрева хамалинът и очите му се разгоряха. А. Каралийчев, НЧ, 56. „Откога те чаках, душичке! Откога те дебнех, пиленце!“ — закани се в себе си поручикът и мазният му поглед се разгоря с нечист пламък. Г. Караславов, ОХ, 450.
3. Прен. За чувство, желание и под. — започвам да се проявявам с голяма сила и все по-силно, буйно; разгарям се, разпалвам се. Говореше се, че полето е пълно с дивеч, .. Старата ловджийска страст на Пинтата се разгоря, той приготви патрони, нагласи двуцевката и се накани да излезе за зайци. Г. Караславов, ОХ ІІ, 87. В мисълта му неочаквано се яви Елена. Разгоря се отново копнежът му за нея. В. Геновска, СГ, 541. Во очи възторг се разгорява. К. Христов, В, 21.
4. Прен. За спор, битка и под. — започвам да се извършвам или започвам да протичам с голяма сила, напрежение; разгарям се, разпалвам се. Минаха няколко дни, .. и конфликтите се разгоряха с нова сила. Н. Стефанов, ОС, 91. В Министерския съвет на З април се разгоря спор с коя съседна държава да се прави политика на добри отношения. Г. Марков, ББС [еа]. Дружините, които вгънаха се в сред, / опомват се и тръгнаха напред. / И разгорява се отново боя. К. Христов, ЧБ, 326. Разгоря се поредният политически скандал, свързан с корупция.
РАЗГОРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; разгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и (диал.) -я̀х, прич. мин. св. деят. разгоря̀л, -а, -о, мн. разгорѐли, св., прех. 1. В съчет. със същ. о г ъ н, ж а р, п е ч к а и под. Правя огън и под. да гори1 силно и все по-силно; разгарям2, разпалвам. Бъчварят пухна няколко пъти през цигарата си, за да я разгори по-добре. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 174. Крадешком се връщаше тя в кухнята, миеше ръцете и очите си, а след това се заемаше да разгори въглища за самовара. Г. Райчев, В, 23. Вече бяха разгорели жарава и въртяха дивеча на дълги върлини. Д. Рачев, СС, 154. В огнището разгоряха силен огън и в пепелта заровиха хляба. К. Петканов, Х, 205. ● Обр. Самуил Мокри отвори очите му и разгори огън в сърцето му. Д. Талев, Съч. VІІ [еа].
2. Прен. Правя чувство, желание и под. да започне да се проявява с голяма сила, буйно; разгарям2, разпалвам. Нему оставаше само да даде, .., една по-определена посока на общата мисъл [за освобождение на България] и да я разгори до степен на преобладающа и непреодолима страст. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 23-24. Сега момъкът имаше повод да разгори недоволството и бунтовното чувство на двамата. П. Стъпов, ЖСН, 26.
3. Прен. Правя нещо, обикн. спор, битка и под., да започне или да протича с голяма сила, напрежение; разгарям2, разпалвам. Прищя ѝ се да се върне горе [при гостите], .., да ги накара да попеят, да посвирят, отново да разгорят някой спор. О. Василев, ЖБ, 120. разгорявам се, разгоря се страд.