РАЗГРАНИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; разгранича̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Определям границата или представлявам граница между две територии; разделям. Реката разграничава двата имота.
2. Отделям едно нещо от друго, определям разликата между две или повече неща; различавам, отличавам, разпознавам. Изглежда, че така солидно се бях напоил с миризми, че вече по-трудно ги разграничавах от своите. П. Вежинов, ЗНН, 11. Вълнувах се. Аз и друг път съм напускал родината, но не със самолет .. На вид бях уж спокоен, ясно разграничавах гласовете на летищния персонал от тези на изпращачите. Г. Белев, КВА, 13. За всяко мое прегрешение с дело или с помишление оставям тук по едно бобено зърно — черно за непростимите и бяло за тия, които хвърлят душата ми в съмнение и мисълта ми не може да разграничи грях ли са, или не. Елин Пелин, Съч. IV, 61-62. разграничавам се, разгранича се страд. Халкидическият полуостров на север се разграничава ясно от главната суша чрез разположените почти в една линия езера Лъгадина, Лангаза и Бешик. ПН, 1932, кн. 3, 41. Във всички тия случаи коренът и наставката са така тясно съединени, че е мъчно да се разграничат. Л. Андрейчин и др., БГ, 62.
РАЗГРАНИЧА̀ВАМ СЕ несв.; разгранича̀ се св., непрех. Отричам, отхвърлям връзката си с някого или с нещо. На чужбина не е ходил и не желае .. Един странен каприз на човек, когото инстинктите в нищо не ограничават и който отрича онова, в което дори ограничените дирят средство да се разграничат. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 69-70.