РАЗГРАНИЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разграничавам и от разграничавам се; разграничение. Разграничаването на организмите по техните морфологични белези е достъпно и лесно осъществимо. Биол. IХ кл, 1981, 8. Тази история в книгата [биографията на Филип Тотю] е предадена на близо сто страници, като историческата истина и легендата са така смесени, че тяхното разграничаване е не само трудно, но и невъзможно. Н. Ферманджиев, РХ, 64.