РАЗГРАФЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разграфя като прил. Който е разделен на графи. Той нанесе данните върху разтворения пред себе си разграфен лист, после стана и отрапортува. Ст. Поптонев, НСС, 15. Сукманът останал зестра на малката щерка, тя го продала на някакъв човек с бомбе, като се разписала в разграфен документ. Д. Вълев, Ж, 98. Тя извади цинковата фуния, взе литъра от цилиндъра и наля водата в разграфената на милиметри стъкленица. Б. Балевски, СП, 13. Много от швейцарските работници и чиновници, след като получат седмичната си заплата, правят точна сметка и нанасят в разграфените си тефтерчета кой ден за какво и колко пари ще похарчат. Ив. Мирски, ПДЗ, 109.