РАЗГРЍЗВАМ, -аш, несв.; разгриза̀, -ѐш, мин. св. разгрѝзах, св., прех. Остар. 1. С гризане накъсвам, раздробявам нещо на парчета; прогризвам, прегризвам, разкъсвам. Кучето му разгризало морската улитка [охлюв] и се върнало при пастиря с муцуна, боядисана в светлива багряна боя. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 43. Зъбите на тревоядните животни по своето устройство приличат на нашите коренни зъби и тая форма необходимо се обособлява с тяхното назначение да преживят, т. е. да разгризват ситните влакна на растенията, в които се намират хранителни вещества. Зн, 1875, бр. 13, 200. ● Обр. Ще я турна тукачка върху зъбите на дарака, глей какви остри зъби има .. Той ще я разгризе, ще я сдъвче и ще видиш тогава какво ще излезе. Т. Влайков, Пр I, 162.
2. Прен. За съвест, мисъл, неприятно чувство — причинявам душевни, нравствени страдания у някого; гриза, измъчвам, гнетя. Тъгите сърце ми разгризват. П. Р. Славейков, Н, 1883, кн. 8-9, 923. разгризвам се, разгриза се страд.