РАЗГРОЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разгрозя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Правя някого или нещо да изглежда, да стане грозен (грозно); загрозявам. Противоп. разкрасявам, разхубавявам1. Привлече ме тая облицована с бял камък аристократична сграда на широкия булевард. Дори бомбите не бяха се решили да я разгрозят и само залутани късове бяха поочукали някои ъгли. Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 6, 31-32. Той беше на мнение, че устните ѝ малко я разгрозяват. П. Вежинов, СЗ [еа]. разгрозявам се, разгрозя се страд. и възвр.
РАЗГРОЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; разгрозя̀ се св., непрех. Разг. Ставам грозен. Противоп. разкрасявам се.