РАЗГУ̀БВАМ, -аш, несв.; разгу̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изгубвам мнозина или всички, много неща или всичко; изпогубвам1. Къде си се загледал — уж щеше да пазиш кученцата, а си ги разгубил. разгубвам се, разгубя се страд.
РАЗГУ̀БВАМ СЕ несв.; разгу̀бя се св., непрех. Разг. Само мн. и З л. ед. Изгубваме се мнозина или всички, много предмети или всичко; изпогубвам се. Селянин не тръгва сам на път. Влакът го откъсва от земята. .. Затова селяните във влака ги обхваща тревога да не се разгубят. Ст. Сивриев, ЗСБ, 222. Завързах шията на кучето с връвчица, колкото да не се разгубим в тъмнината, и тръгнахме. Ст. Дичев, Р, 30-31. Писмата на Блейк, .., се разгубват, с изключение на първото. ЛВ, 2005, бр. 7 [еа]. Мъничките части се разгубват лесно.