РАЗГУ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е изпълнен с разгул. Аз мразех стария Пиер... Завиждах на енергията му, но презирах разгулния му живот, любовниците му, безумното пилеене на пари. Д. Димов, Т, 199-200. Тя или лежеше, измъчвана от тежко главоболие след някоя разгулна нощ, или пиеше и танцуваше по забавите. Кр. Кръстев, К, 122. След своите разгулни нощи и скитания с развратни жени Арон се връщаше при собствената си жена с разтреперано сърце от страх и разкаяние, с някаква странна обич към нея. Д. Талев, Съч. VІІ [еа]. Движете се повече, яжте по-малко, не водете разгулен живот. Док., 2007, бр. З [еа].
2. Който съпътства разгул, който е характерен за разгул. Ето в общи черти как прекарахме един ден в града на най-крайните противоположности, в града на хладния егоизъм и модния алтруизъм, .., на съзнателната трезвост и на разгулното пиянство, на евангелската нравственост и на грозния разврат. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 79. Това не беше разгулното и грубо пеене на весела и безгрижна компания. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 80.
3. Който е склонен, поддаващ се на разгул. Двамата не обичаха шумните забави и докато другите членове на клуба прекарваха зимните вечери в игра на карти или в разгулни компании, те предпочитаха разговорите върху изкуството. Д. Ангелов, ЖС, 26. — Вие живеете на чужд гръб. И империята ви ще падне. .. Вашето преситено и разгулно общество се разкапа. Ст. Стратиев, ПП, 22-23.
— От рус. разгульный.