РАЗГУ̀ЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разгулен. Вашата жена ходи с редактора. Всяка вечер остава до късно с него в редакцията .. Тая разгулност и вакханалия е присъща на хората на перото. Ст. Даскалов, СЛ, 284. Възпята е смъртта и на Али паша Янински, един от най-решителните противници на султана, свиреп феодал, прочут със своята разгулност. БНТв ІІІ [еа].