РАЗГЪ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разгъвам и от разгъвам се; разгръщане. Една сутрин цялата болница излезе в полето и направи обща репетиция за разгъване и подреждане на палатките. Д. Димов, ОД, 168. Аз чета пиесата на глас у дома си, спирам се на места, които ми се виждат неубедителни по логиката в развитието на събитията или в разгъването на характерите. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 340-341.