РАЗГЪ̀РДВАМ, -аш, несв.; разгъ̀рдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разтварям, разгръщам дрехата на гърдите. Той разгърди шинела и куртката си и на гърдите му се показа цял сноп златни огърлици. П. Славински, ПЩ, 292.
2. Правя да се разтвори, разгърне дрехата на гърдите на някого. Вятърът го разгърдваше и брулеше. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 168. разгърдвам се, разгърдя се І. Страд. от разгърдвам. ІІ. Възвр. от разгърдвам в 1 знач. Дочка се разгърди и показа мястото, където се бе ударила при падането си в дола. К. Петканов, МЗК, 37. Бонка, .., непрекъснато плачеше, .., беше се разгърдила от мъка, забрадката ѝ бе се свлякла. Ил. Волен, МДС, 81. Намерих случай в бягането си да се разгърдя и да опитам с ръката си не тече ли кръв от онова място, гдето почувствувах, че ме удари нещо. З. Стоянов, Съч. І [еа].